Вчера гледахме с децата „Куче в чекмедже” – любим на всички ни детски филмJ Героите в него сигурно сега ще да са наша възраст, а децата ни сега са на възрастта на героите.
Просто е невероятно колко екзотично забавен е този филм за нашите деца, които всяко лятото опознават една друга България. Вече всичко е толкова различно! Макар да имат съвсем свои си впечатления от „социалистически” Виетнам и Китай, си нямат и представа как да „разшифроват” реалността от нашето детство.
И необременени с политически наслагвания и интерпретации, те гледат този, и подобните на него филми, с огромен ентусиазъм и дори ми се струва, че тайничко ни завиждат за това-оноваJ Защото:
- Бяхме по-активни, много играехме навън. (Те завиждат за игрите, пък аз си мисля колко лесно е било тогава да се отглеждат активни деца)
- Играехме по-задружно в кварталната (не виртуалната!) мрежа.
- Като деца разчитахме на себе си да се забавляваме повече, отколкото да се надяваме играчките да ни забавляват. Напоследък се сблъсквам с термина „скучна къща”. Разбирайте – няма кабелна телевизия с еди си кои канали, няма много компютърни игри или компютъра не е еди си какъв, няма това, няма онова… и затова няма какво да се прави?!?!
- Не губехме много време пред телевизора. Това е лесно да се обясни на днешните деца, но е трудно да си го представят – само два канала, само от време на време. Просто е очевадно - „Защо не си прокарате кабелна?!”. Да се чуди човек как не сме се сетили:)
- Знаехме, че хубавите неща трябва да си ги заслужим и приемахме, когато се налага да почакаме, за да ги имаме. Но пък наистина им се радвахме. А като цяло не отделяхме много време да мислим за хубави неща – бяхме заети с хубави игриJ
- Изкарвахме си джобни пари като връщахме вторични суровини – хартия, кофички от кисело мляко, бутилки, буркани … Също като МиташкиJ Като гледат колко неща рециклираме всяка седмица, децата веднага съзряха златна минаJ Само дето са се родили 20 години по-късно и са на другия край на света.
- Бяхме много по-независими отколкото са децата ни сега на същата възраст (а моите минават за самостоятелни).
- Оставахме в къщи сами или с приятели, докато родителите ни са на работа и отговаряхме сами за себе си (тук нарушаваш закона, ако са под 14 и ги оставиш сами в къщи, независимо дали им имаш доверие).
- Имахме повече свобода да щъкаме в пространството без придружител и без да докарваме родителите си до сърдечни кризи.
- Имахме лукса да не се отчитаме на всеки половин час (some conditions apply!) – мобилните телефони не бяха още изобретени!
А сина ми, който писа наскоро домашно за домашни еко навици, забеляза, че сме правели това, което него сега го учат да прави в училище и което тук се рекламира се телевизията. Ако питате него, ние сме израснали в бъдещето, т.е. както тук се надяват да е за в бъдеще.
- Използвахме само стъклени бутилки и буркани, които рециклирахме.
- Връщахме вторични суровини, или както сега се казва рециклирахме – вестници, хартия, кофички от кисело мляко, бутилки, буркани.
- Пазарувахме в платнени чанти и мрежи за многократна употреба.
- В магазина всичко пакетираха в хартия, а не в пластмасови опаковки или пликчета.
- Пиехме вода от чешмата.
- Ходехме пеша и ползвахме повече градски транспорт. (Наистина екологичен навик, макар и не дотам приятно преживяване навремето).Никой не се качваше на колата, за да иде до пазара.
- Ядяхме местни храни предимно („доматите на Стоичков” още не бяха вързали) и сезонни плодове и зеленчуци.
- Не знаехме що са полуфабрикати, консерванти. Но помня, обаче, че имаше проблем с нитратите. Всъщност всичките консерви в къщи бяха дело на баба ми (базовите) и на майка ми (по-засуканитеJ). Да не говорим, че съвсем не знаехме какво е fast food.
- Дрехи и играчки се предаваха (и още се предават, наистина, но не в такава степен) от ръка на ръка докато има живот в тях.
Свързваме всичко това със соца, но дали го дължим на него? Едва ли. Обменяли сме спомени и с познати, които са били деца из други краища на света. По-скоро времената са били такива. Но в опита си да се отървем от соца, много от тях дадоха фира без време и без бой. За разлика от неща като корупция и лошо управление, политическа наглост и цинизъм, към тях излиза че сме по-привързани…
Да знаехме преди 20 години, че ще стане така, сигурно щяхме да избираме по-добре битките си…
Какво вие искате да запазите от вашето детство, за да го подарите на децата си?
Успех на всички,
Д.
P.S. Избрани цитати от филма можете да намерите тук. А ако наистина искате да си спомните с какво сме играли и на какво сме се радвали – хвърлете един поглед на тази страница – Нашето детство.
