Аз сложих банер в блога си и пуснах постинг за събитието. Според мен инициативата е много ценна и може наистина да помогне по много начини за по- внимателно отношение към природата. И затова някак си ме дразнят коментарите, на които все още се натъквам, как кампанията е използвала повече ток, отколкото е спестила, как един час нищо не прави и т.н. И ме провокират към коментар, макар и със закъснение.
Всички тези забележки, дори и да са формално верни (макар да не съм сигурна за всички, с които се сблъсквам), пропускат много неща, които се случват около подобна инициатива.
Един час не е достатъчен, но въпреки това е изключително важен.
Защото:
Превръща загрижеността за природата в мода. Става cool да се обсъждат тези неща и да се гасят излишните лампи. Може и да звучи недостатъчно „съвестно”, но coolness фактора мотивира много по-бързо хората в определени важни възрасти. Освен това модата е способна да накара много хора да си променят навиците без да го приемат като жертва или лишение. Някъде Фуко (да го замесим и него:) казваше, че промяната на формата на принуда се възприема като свобода:)
Coolness фактора променя и корпоративния свят. Подобни движения и най-вече подкрепата за тях от страна на масовия потребител, превръщат еко имиджа в необходимост. А на много места по света имиджа е отражение на реални промени и усилия, не само на хубави приказки.
Превръща опазването на природата в политически проблем. Ако достатъчен брой хора демонстрират пристрастията си към определена кауза, политическите субекти не могат да я игнорират. И тази кампания е хубава с това, че всъщност демонстрира подобна съпричастност в световен мащаб.
Подобни глобални, а не локални кампании променят мащаба, в който се мислят екологичните проблеми. И това отваря врати за нови решения – този път, надявам се, по-практични, отколкото героични. Още малко по-темата – In Confronting Its Biggest Foe, Green Movement Also Fights Itself.
Възпитава. Ето какво имам предвид:
Тази година за Часът на Земята, бяхме с приятели в Акароа, курортно градче близо до Крайстчърч. Заедно с общо шестте ни деца. Загасихме лапите и всички уреди без хладилника и бойлера.
Първо, им беше интересно и любопитно.
После свещта започна да привлича прекалено много внимание от крайно неподходящи субекти.
След това децата започнаха да осъзнават колко много неща не могат да правят без ток…
После започнаха да се сещат за колко много неща не им трябва ток 
Някъде по средата, когато заменихме свещта с фенерче, настана спор Малките бяха много ентусиазирани, че са му хванали цаката на мероприятието и хукнаха да си търсят PSP-тата и да крънкат за лаптопите и прочее.
По-големите, обаче, които държаха да участват в мероприятието, за което всички говорят, тропнаха с крак – така не става!
„Участваме ли наистина в Часа на Земята, ако използваме уреди на батерии?!?”
„Ама ние няма да ги включваме в мрежата и можем и без лампа”, по-малките не се даваха.
По-големите обясняваха защо не се пести електричество, ако използваш батерии, които после трябва да заредиш… И че така не се използва по-малко електричество… И в крайна сметка, като по-големи, се наложиха:)
В крайна сметка този спор, който се случи по повод Часът на Земята е много по-ценен от спестеното електричество. Децата бяха въвлечени в една от първите си еко дилеми. Подобни символични жестове дават повод за размисъл на най-впечатлителната част от човечеството. И те израстват със знанието, че за тези неща трябва да се мисли и с тях трябва да се внимава.
На нас ни се наложи да обясняваме защо е хубаво да се пести електричество, защо природата е важна за нас. И това ни прави една стъпка по-отговорни. Защото у дома има вече 3 чифта очи, които ни следят как изключваме телевизора, дали си оставяме компютъра включен без нужда, колко лампи светят.
Малки промени, но важни. И важни най-вече с това, че нашите деца след 10-15 години ще са тези, които ще променят света. И ако израснат с мисъл за природата, те ще се научат търсят начини да променят живота си без да в същото време да го саботират …
И може и да не сме спестили реално емисии или замърсяване. Но въпреки това сме направили една крачка във вярната посока. И сме увеличили шансовете да има нови, междинни стъпки до следващия Час на Земята.
Аз знам, че ние ще направим, и те ще са повече тази година, отколкото бяха миналата…
А вие?
Д.
