Кухнята – начин на употреба

Дъщеря ми учи в училище “Дизайн и чертане” и в момента имат като срочна задача дизайн на кухня. Самата задача е много интересно поставена. Имат помещене с определени размери и схема. Имат си и ограничения – не могат да местят определени неща и трябва да имат задължително определени уреди. Има и няколко неща, които “собствениците” очакват да се подобрят. Освен това си имат и описание на семейството, което ще ползва тази кухня – с две деца на 11 и 12 години.

Това, което децата трябва да направят е да подготвят издържана скица на кухнята и подробен план. И да опишат подробно какво са направили и ЗАЩО са го направили – за всеки уред, за всеки шкаф и т.н. Трябва да добавят снимки на уредите и мебелите, които имат предвид, но не се очаква от тях на този етап те да са стилово съгласувани или да подготвят цветовата схема. Но пък трябва да се съобразят със светлината в помещението и да подготвят план и за осветлението.

Формулировката на заданието ме провокира към много мислене по въпроса и много запане по кухни из нета. И въпреки, че съм любител-ловец на функционални решения, никога не бях мислила така план на помещение без въобще да се съобразявам с някакъв конкретен дизайн. А всъщност те ги принуждават да правят точно това и за всяко едно нещо да избират аргументирано според функциите му.

Дадох си сметка, че колкото и да обичам функционалните неща, досега винаги съм се опитвала да си представя можем ли да живеем в дадена кухня, която ми е харесала и колко точно неща искам да променя в нея, вместо да започна от това – за какво и как си използваме кухнята ние като семейство и покрай това каква кухня всъщност ни трябва. 

Та вчера си говорихме с нея за плюсовете и минусите на отделната кухня vs. така наречените тук „open plan” дневни, където кухня, трапезария и хол са обособени като отделни части на едно голямо помещение. Аз винаги съм си мислила, че харесвам повече втория вариант – да мога да виждам какво правят децата и да мога да съм част от събитията, докато готвя и т.н. И въпреки тази ми привързаност към идеята за общо помещение, като видях тази снимка, си дадох сметка, че всъщност с три деца това хич не е практичен вариант. Голяма кухня с „дневен кът” е много по-практичен вариант за нашето семейство. Заедно с отделен хол – това всъщност ни дава две дневни помещения.

Защо? От една страна хаоса и шума нямат спирачки при ‘отворения план’. Това ми отваря два пъти повече работа и цялото общуване заради която си мислех, че харесвам идеята реално винаги е било надвикване – между нас самите и с телевизора иливидео игрите – когато сме живели в жилище с подобен план . Аз съм твърд привърженик на идеята, че телевизори в спалните не трябва да има, така че всички тези дейности при нас се случват в хола.

От друга страна, макар децата да имат бюра в стаите си – никое от тях не обича да прави домашни там. Цялата тази дейност се развива в кухнята и хола и на мен това ми харесва – така знам какво всъщност се случва в училище (когато имат домашни поне:) и мога да давам мнения, когато имат нужда от това, докато върша други неща. А сега, когато и К. тръгне на училище след два месеца, тези дейности ще заемат още по-голяма част от следобеда ми.

С двете отделни помещения, всяко от които може да предостави функционалността на дневна, реално има повече ред и е по-лесно да се вършат детските задачи (домашни, упражнения и четене), без да се разсейва единия и да скучае другия. И подреждането е много по-лесно и бързо, тъй като играчките по пода не преливат в кухнята:)

И накрая последния ми аргумент – не искам да съм заточена в кухнята сама, когато имаме гости също пропадна, след като се замислих как ние всъщност посрещаме гости. Аз не че не знам по принцип какво правя, но сега за първи път направих връзката между предпочитанията ми в двете области:)

Аз първо не готвя след като гостите са дошли, не сервирам на порции никога, така че не стоя реално кухнята в такива ситуации. Не си падам по формалните партита въобще. И сега имаме точно такава кухня с „почти дневен кът” (и това беше едно от нещата, които не харесвах в тази къща + шкафовете са сиви (кивитата са влюбени в сиво-бозавата гама!) и всъщност, когато имаме гости тя ни дава възможност да се „спасим” от целия екшън в хола и да си чуем приказката все пак. Защото вече сме във възраст, когато всичките ни познати и приятели имат също вече по 2-3 деца и лудницата става пълна.

Така че след всичките обсъждания стигнах до извода, че принципът „разделяй и владей” е много по-прагматичен за семейство с деца и отделната кухня дава шанс за повече контрол над шума, хоаса, улеснява прибирането/почистването и ни дава възможност да отделим детето, което има задача за свършване (хем то ще я свърши по-бързо без да се разсейва толкова, хем ние ще можем да отметнем задачи, докато помагаме) или с приятели на спокойствие.

Друг плюс на тази кухня – класически дизайн на шкафовете и неутрален цвят. Личните предпочитания, ексцентричности и цветовите акценти са изразени чрез аксесоарите и цвета на стените, масата и столовете – все неща, които се подменят значително по-лесно и струват по-малко отколкото цялостно преобзавеждане на кухнята. И това винаги е добра стратегия при избор на кухни. Освен това ми се струва, че същото разпределение и ниво на удобство може да се възпроизведе и в по-малко помещение.

Какво мислите вие?

Поздрави,

Д.

Tagged as: вътрешен дизайн, дневни, кухни, прагматични решения, функционалност