Игри с опасни предмети в детската градина и развитието на децата

Днес във фейса видях един блог пост на Горичка с разговори от TED за родители. И първия, който отворих беше за опасните предмети. Ето го:

Не за друго, ами защото тук бях шокирана на няколко пъти по повод на това, което се предоставя на децата да правят в детската градина. Преди да навършат 5 години – тогава отиват в училище. Та става дума за 3 и 4 годишните. Но шокирана в добрия смисъл на думата в крайна сметка.

Става дума за дърводелски инструменти. За тях бях чела, че ги има в детските градини. Но някак си си мислех, че са някакъв детски вариант, каквито имаме и у дома.

Шок номер едно – те са си съвсем истински. Като в „някой-татко-си-е-разчистил-гаража” истински. И са много – чукове и пирони, триони, отвеки, менгемета… И не са никак детски размери. Освен самия дърводелски тезгях, на който са му подкъсени краката по разбираеми причини (сигурно с някой от трионите, с които децата си играят). В същия кът често има и стари компютри, видео плеъри, уредби и други подобни предмети за разпардушинване, пълни с остри, бодливи и всякакви други части.

Шок номер две. Веднъж доброволствах в детската градина и установих, че когато децата си играят с тях, там няма непременно възрастен, който да въдворява ред и да ги пази от тях си. Децата често са оставени сами на себе си и на собствения си здрав разум. Не изцяло – някой надзърта в ъгъла от време на време, но никой не е в позиция да улови във въздуха всяко погрешно движение.

И на въпроса ми към учителките стават ли инциденти в този работен кът – отговорът им беше: „колкото и контраинтуитивно да е – НЕ”. И аз абсолютно им вярвам, защото тези неща се разчуват много и всъщност щях и аз да знам за тях. (Сигурна съм, че е така, не за друго, ами защото собственият ми син е бил причина за известен брой инциденти, от типа на близки срещи от травмиращ вид с кървав привкус с фиксираните мебели в детската градина и знам какъв е отзвука сред майките и персонала.)

Та децата ни са по-здравомислещи, отколкото си позволяваме да им се доверим, започнах макар и принудително в началото, да се убеждавам сама в това. И може би играта с предмети смятани за опасни на пръв поглед, всъщност им помага да развиват здравия си разум в по-голяма степен отколкото това да ги пазим от тях, защото са опасни. И наистина е добре да им се предоставят за игра в подходяща обстановка.

Въобще тук децата имат тонове hands-on опит в много отношения, за които моят акъл живееше с твърдото убеждение, че са крайно опасни за деца. Особено за групи деца. Особено без директно наблюдение на невротичен възрастен. Тук мога да кажа, че собствени ни отрочета имат подобен опит (макар аз да нямам пръст в това) благодарение на любимата ми половинка, който винаги е полагал усилия да учи да боравят с подобни неща. Но винаги са пробвали един по един и под строгия му бдителен поглед. Докато аз имам голям проблем дори с това да гледам отстрани.

Та сега се опитвам да следвам неотклонно максимата – внимавай повече (щом те е страх), но не ограничавай (само защото мен ме е страх). Работя над себе си, дишам дълбоко и се опитвам да ги оставям да опипват сами (аз внимавам да е предпазливо! Все пак.) границите на възможностите си.

Приятен ден,

Деница

zen кiwi mamma или да си дете в Нова Зеландия